Нека се опитаме да хвърлим малко светлина и върху това странно понятие. Казвам, и върху това, защото в последно време цунамито на техническия прогрес ни потапя в дълбоки води от специализирани термини, запазени фирмени марки и технологии или просто рекламни кампании. Почти невъзможно е сам човек да следи този така динамичен еволюционен процес. Това важи в пълна сила и за интериорния дизайн на модерното жилище – формите, стиловете и техниката.

Желанието ни да създадем и притежаваме истинско домашно кино трябва да ни накара да се покоряваме на някои правила. Домашното кино е като красиво посадено цвете. То трябва да получи необходимата среда за живот, необходимата грижа и посвещение, за да порасне и завладее сетивата ни. Потапяйки се в уютното кресло, изключвайки осветлението и битовият шум, минутката мека тишина е готова да ни пренесе в света на нереалното, това, което казват е ”магията на киното".  

Изискванията на акустичната обстановка и дори на техниката ограничават свободния полет на дизайнерската мисъл, но същевременно могат да провокират нови, нестандартни и ефективни интериорни решения. Тенденцията на съвременното обзавеждане е в изчистените стилизирани форми. Също и в използването на ”студени" материали като бетон, стъкло, метал. Много трудно е обаче тези елементи да постигнат добра акустична среда за живот на домашното кино. То се нуждае от уют, мека мебел и достатъчно звукопоглъщащ материал.

Едно от първите и най-важни неща е разположението на техниката – DVD-то, усилвателя, сателитния приемник, озвучителните колони и т.н. Не трябва да забравяме проблемите около и избора на прожекционния екран. Всичко това, заедно с необходимите малки ниши и шкафчета, осветлението, както и с подходящите кресла с подложка за краката и място за питието, трябва да бъдат в синхрон с цялостния вид и акустичния дизайн на помещението. Като пример, домашното кино в Къщата на лалетата, за което списанието писа преди няколко броя, е изградено с акустични панели, в които са скрити съраунд говорителите на озвучителната система. Централните колони също бяха положени в специални ниши и затворени със звукопроницаеми капаци. Целта на този вид обзавеждане е по-комфортното филмоусещане, доближавайки се максимално до истинския киносалон.

Предната стена е лицето на домашното кино. Тя може да е в модерен, класически или дори бароков стил. Може да има малко стъпало пред екрана, наподобявайки театрална сцена, завеси от двете страни, каширан или некаширан екран, автоматични завеси за различните формати на прожекцията /3:4, 9:16/ или друга от многобройните възможности. Понякога се използва и техниката на изпъкналия екран.

В почти всички професионални домашни кина озвучителните тела са скрити – или зад екрана, или до него. Когато видите домашни кина с поставени пред екрана фронтални колони, това най-вероятно е реклама на колоните, а не на домашното кино. Същото се отнася и за стаи с теракот и прозорци. В такива помещения говорим за холна озвучителна система, не за домашно кино.  Домашното кино е преди всичко това – кино. То е съчетание от четири основни елемента – качествена озвучителна система, качествено видеопрожектиране, възможно най-подходящата акустична среда и добър вътрешен дизайн. Докато първите три точки са сравнително технически, то успешното им съчетание с въображението на дизайнера е гаранция за нещо качествено и уникално. Така гледането на кино вкъщи става по-привлекателно дори от посещението на  голяма обществена кинозала.

Конкретно погледнато, основният проблем е в избора на материал, който да създава и/или прикрива акустичната обработка на помещението. Често се използват дървени и текстилни материали, но е възможно при правилно проектиране и консултация със специалиста акустик да се употреби метал, камък, тухла, гипсови и стъклоподобни елементи, пластмаси и др. Разбира се, с последните не трябва да се прекалява.

При аудиовизуалната техника вариантите не са толкова много. Местоположението им е сравнително фиксирано и въпросът, който остава, е доколко да бъдат прикрити. Видеопроекторът често се окачва на тавана, където може да бъде скрит в кутия и дори чрез специален механизъм дистанционно да се прибира. Така ще бъде напълно невидим извън времето на прожекция. Друг вариант е поставянето му в проектирано за целта шкафче до зрителското кресло.

Съраунд говорителите могат да бъдат открити или скрити, но фронталните колони и субуфърът е добре да са поставени зад екрана. Мястото на техниката често предизвиква много разногласия. За по-претенциозните киномани светлинните индикации от  DVD, AVR и друга апаратура могат да бъдат дразнещи по време на прожекция. Затова те трябва да поставят техниката на някоя от страничните стени и да я вградят в специална ниша. За другите обичаен вариант е подекранен шкаф.

Когато проектираме шкаф за техника, трябва да вземем предвид някои изисквания: Естествената вентилация, от която тя се нуждае, присъствието или неприсъствието на озвучителни тела в или над него, възможността за работа на дистанционното и отварянето на леглото за диска на DVD-то, ако искаме шкафът да има вратички.   

Неизменна част от обзавеждането и акустичната обработка на едно домашно кино са т.нар. бас трапове. Те намаляват нискочестотната енергия в помещението, създадена от стайните резонанси, познати като стайни моди. По принцип бас траповете се поставят в ъглите на помещението, където звуковото налягане е най-високо. Могат да имат кръгла, триъгълна, правоъгълна или друга форма в зависимост от интериора. Повдигането на субуфъра върху бас трап /суб трап/ или поставянето му в него има за цел прекъсване на акустичната обратна връзка между пода и тавана и абсорбиране на резонансите в трите измерения. Резултатът е по-чист и стегнат бас, позволяващ по-високо ниво на усилване. Човешкият слух има тенденцията да не разпознава проблемите при средните и ниските честоти, но положително оценява тяхното отсъствие.

Нискочестотните абсорбатори могат да бъдат вградени в различни шкафове или самите шкафове и мебели да бъдат проектирани с акустични свойства. Това са именно акустичните мебели. При добро проектиране и изпълнение мебелите няма да приличат на акустични елементи, но акустичните елементи ще имат вид и функционалност на мебели. Това е особено полезно при холните озвучителни системи, където неподходящата акустична среда може да бъде процентно подобрена, без домът ни да заприлича на звукозаписно студио. Акустични елементи могат да бъдат естетически вписани в съвременна дизайнерска линия, в стилизирани форми, в лампи, огледала, шкафове, секции, пана и много други. Говорим за бъдещето на проектираните с акустична мисъл съвременни домове.

Дифузорите също са много важна част от акустичния интериор. При тях въображението може да достигне своите връхни точки. Стена от дялани камъни или тухли с различна изпъкналост, или просто библиотека с дифузно подредени книги. Лампи, елементи от метал и стъкло, заоблени и нестандартни форми. Изборът наистина е голям, но трябва и да се следват някои акустични принципи.

Работата на дизайнери, акустици и проектанти трябва да бъде съвместна. Един красив гипсов орнамент може да причини много главоболие на обитатели, търсещи тишина и спокойствие. Има елементи, които предизвикват виене и бумтене в помещението, които звукоизолацията няма да премахне. Съществуват набор от параметри, наречени критерии за разбираемост. Когато критериите за разбираемост на една стая  не са добри, човешкият мозък увеличава своите усилия по декодирането на приеманата информация, независимо дали слуша новини, филм или музика. Така релаксът от домашното мултимедийно удоволствие може да има точно обратния ефект на умора и напрежение.  Крайно време е българинът да оцени значението на звуковия комфорт.


Автор: НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ  сп. Още за къщата